Над 70 бани с минерална вода са изоставени в България и държавата нехае за тях. Това обяви за TravelNews арх. Ивайло Захариев от Българската асоциация за термално наследство. „Част от тях са собственост на общините, част от тях – на Министерство на здравеопазването („Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“). Те поддържат няколко избрани санаториума, а останалите са занемарили или изоставили. „Няма общо решение, което да работи във всички случаи. Често баните са със смесена собственост и отговорности между държава и общини. Има възможности да се кандидатства за финансиране по различни европейски проекти, за да бъдат обектите възстановени, но няма политическа воля и готови проекти. Има бани – общинска собственост – които са чудесно възстановени и работят пълноценно. Има и бани, отдадени на концесия и също много добре работещи като Банята в Панчарево, която привлича както живеещите в София, така и много чужди туристи“ - каза Захариев.
Общо в страната има около 125 бани, 50 от които работят, но малка част са в отлично състояние, обясни Ивайол Захариев. Повечето обекти са с красива архитектура от края на 19 – началото на 20 век, а някои са и паметници на културата. Асоциацията създаде интерактивна карта на баните в България. Пътувайки из страната можете да я и да видите къде има работещи бани – каква е водата, услугите и работното време за мъже и жени. Най-добре възстановените бани са в село Ягода (Стара Загора), Хасковски минерални бани, Стрелча, Якоруда и Симитли. В термални курорти като Хисаря от 6 бани работи само една. А във Велинград от 6 бани функционират 5, но само две са в добро състояние. В София и околностите има около 40 извора и са изоставени повече от 10 стари бани. Централна минерална баня е под N1 в списъка на паметниците от национално значение в България. В момента развалина, тя трябва да бъде възстановена в пълния й блясък на съвременен термален център. В бъдеще трябва да се намери решение за преместване на Музея на София от южната част на сградата. Музеят може да се помещава в друга сграда, докато банята може да бъде само в тази сграда. Дебитът само на Централна баня е 12 литра в секунда, което са 1 млн. литра в денонощие, които изтичат в канала, посочи Захариев. За сравнение подобен е дебитът не на един извор, а на целите курорти – световноизвестните Карлови Вари в Чехия и Баден-Баден в Германия, но баните им работят и привличат туристи.
Рушащата се сграда на Централна минерална баня в София е била най-скъпата постройка след Освобождението - по-голяма и скъпа от тази на Царския дворец, дори след разширението му от Цар Фердинанд. Банята в Горна баня е тотално изоставена и в окаяно състояние. Тази в Овча купел все още не може да заработи заради забавяне в строителството. Според Ивайло Захариев баните могат да се превърнат в мрежа от съвременни термални центрове. В тях може да има ресторант, кафене, центрове за красота, фитнес, сауни, масажни студиа, чайни, стаи за релакс и други. Може да има вани с розово масло или друга специфични процедури, които могат да отличат София като термална столица, коментира още архитектът.
В реставрирането, опазването и адекватното представяне на минералните бани са замесени различни институции – местни, общински, централни, здравни, културни и ако те съберат и постигнат съгласие как природното богатство да бъде оползотворявано в обществена полза, от това можем да спечелим като общество и като граждани, а от там и туризмът и икономиката като цяло.
Важна е разликата между минералната баня и модерния СПА център. Докато минералните бани традиционно са ориентирани към балнеологията и използват естествена вода, която протича директно от извора без химическа обработка, в СПА центровете обикновено водата се поддържа чрез химикали. Освен това, атмосферата в минералните бани е автентична, спокойна и насочена към балнеология, докато СПА центровете предлагат по-развлекателна среда, предназначена за посещение с приятели и семейство.
Минералните бани в България са част от хилядолетна традиция, която включва и характерните мъжки и женски отделения. Въпреки предизвикателствата, много от тези бани имат огромен потенциал за възстановяване и нов живот в съвременните ни градове.
Мирослав Иванов
