Приходите от нощувки в България скачат с над 15% въпреки спада в заетостта на леглата

Туристическият сектор в България откри 2026 г. с противоречиви сигнали: приходите от нощувки растат стремително, докато заетостта на леглата се свива. Данните на Националния статистически институт (НСИ) за януари 2026 г. разкриват интересна картина — по-малко туристи харчат повече пари.

Приходите надхвърлиха 66 млн. евро

За януари 2026 г. приходите от нощувки в страната достигнаха 66.5 млн. евро — ръст от над 15% спрямо същия месец на миналата година. От тях 36.1 млн. евро са генерирани от български туристи, а 30.4 млн. евро — от чуждестранни гости.

Същевременно броят на реализираните нощувки практически не се е променил — 1.13 млн., или с едва 0.3% по-малко спрямо януари 2025 г. Тази комбинация — почти същият обем нощувки при значително по-високи приходи — е красноречив индикатор за поскъпване в сектора.

Кой пътува?

През януари в страната са пренощували общо 490 700 души — с 0.8% повече спрямо година по-рано. Българските граждани са реализирали 650 900 нощувки, а чужденците — 481 900.

Средният престой на чуждестранните туристи е 2.8 нощувки, докато местните гости остават средно по 2 нощувки — малко по-кратко. Чуждите туристи предпочитат хотели от по-висок клас: 80.3% от техните нощувки са в заведения с 4 и 5 звезди. При българските граждани делът е по-нисък — 51.8%, но все пак над половината.

Заетостта пада, капацитетът расте

Въпреки финансовия ръст, заетостта на леглата в страната е намаляла до 26.9% — спад от 1.3 процентни пункта на годишна база. Обяснението вероятно се крие не само в по-високите цени, но и в продължаващото разширяване на сектора.

През януари 2026 г. в България функционират 2 197 места за настаняване с 10 или повече легла и общ капацитет от 135 700 легла. Броят на обектите е нараснал с 0.7%, а леглата в тях — с 1.6% на годишна база. С други думи, предлагането расте по-бързо от търсенето, което обяснява по-ниската заетост дори при нарастващ брой туристи.

Какво стои зад ръста на приходите?

Отговорът изглежда двупосочен. От една страна, цените на нощувките са се покачили — нещо, което потвърждава и инфлационният натиск в туристическия сектор в цяла Европа. От друга, структурата на търсенето се измества към по-скъпи категории хотели, особено при чуждестранните туристи.

Тази тенденция е добра новина за приходите на хотелиерите, но поставя въпроса за достъпността на вътрешния туризъм — особено за по-широките слоеве от българското общество.