Намаленото ДДС за настаняване има дълга история и икономическа логика, посочват от Българската хотелска асоциация. Според организацията дебатът трябва да отчита международната конкуренция, приходите от чужбина и условията на труд в сектора.

Едно семейство в Германия планира лятната си почивка. Разглежда оферти за България, Гърция, Испания и Турция. Сравнява цената на пътуването, хотела, храната и условията за децата. За семейството изборът е личен. За България той е част от съревнованието за посетители, доходи и работни места.

Когато чуждестранният гост избере България, средствата, които харчи тук, достигат не само до хотела. Те поддържат заетост и поръчки за доставчици на храни, транспортни компании, местни производители и търговци. Тази картина често остава извън публичния разговор, когато той се сведе до въпроса защо за хотелското настаняване ДДС е 9%, а за ресторантите - 20%. Сравнението отново беше поставено от шеф Иван Манчев в телевизионно интервю, в което той защити искането за намалена ставка за ресторантьорския бранш. От Българската хотелска асоциация смятат, че въпросът заслужава отговор, но сравнението пропуска важни разлики в начина, по който двете дейности работят и допринасят за икономиката.

Деветте процента не са мярка от пандемията

Намаленото ДДС за хотелското настаняване не е въведено по време на пандемията. То е част от данъчната политика в туризма години преди временната намалена ставка за ресторантьорските услуги, свързана с последиците от COVID19. Двете ставки имат различна история и икономическа логика, подчертават от асоциацията. Тя обединява хотели, работещи във входящия туризъм, и по нейни данни над 90% от гостите на представляваните от нея хотели са чужденци. Те пристигат в България и потребяват тук услуги със средства, спечелени извън страната. В икономически смисъл това е „износ на място“ - приходите идват отвън, макар самата услуга да се предоставя и облага в България. Обичайният износ на стоки се облага с нулева ставка на ДДС при изпълнение на законовите условия, докато хотелското настаняване за чуждестранен гост се облага у нас. От организацията определят намалената ставка като инструмент в подкрепа на дейност, която привлича средства от чужбина и допринася за външнотърговския платежен баланс на страната. Българските хотели се конкурират за тези гости с дестинации по цялото Средиземноморие, където също се прилагат намалени ставки за настаняването.

Еднаква ставка за различни пазари?

Ресторантьорството е важна част от българския туристически продукт. Добрият ресторант, местната кухня и качественото обслужване оставят спомен, заради който гостът може да се върне. Хотелиери и ресторантьори имат общ интерес България да бъде предпочитана дестинация. Но дейностите в ресторантьорството са разнообразни. Едни заведения работят с чуждестранни туристи, докато други обслужват предимно вътрешното потребление - като доставката на пица до дома, обекта за бързо хранене в търговския център или кварталния ресторант.

Затова общото намаляване на ДДС за ресторантите не може да бъде обосновано единствено със ставката за настаняване, смятат представителите на Българската хотелска асоциация. Според тях трябва да се отчете каква част от подкрепата би отишла към вътрешния пазар и какъв би бил ефектът върху публичните финанси и потреблението. В условия на инфлационен натиск те не смятат стимулирането на вътрешното потребление чрез обща данъчна преференция за най-разумния подход.

Какво скриват общите данни за цените

В дебата за инфлацията в туризма често се използват обобщени данни за хотели и ресторанти. Те дават обща картина, но могат да прикрият различните процеси в двете дейности, предупреждават от асоциацията. Хотелите, работещи на международния пазар, определят цените си в конкуренция с други държави. Те се съобразяват с възможностите на гостите на основните си европейски пазари и с офертите на други дестинации. По оценка на организацията това ограничава възможността им да пренасят нарастващите разходи в цените и влияе върху общите показатели за хотелиерството и ресторантьорството.

Затова от една обобщена стойност не може автоматично да се заключи, че ценовият натиск е еднакъв и в двете дейности. Асоциацията призовава данните да се разглеждат и поотделно. За хотелиерите въпросът има практическо значение. Разходите за персонал, храна, енергия, поддръжка и обновяване растат. По оценка на браншовата организация те се увеличават по-бързо от приходите, което поставя под натиск възможността хотелите да поддържат качеството и да инвестират.

Заплатите, правилата и ролята на институциите

Публичният разговор често обобщава, че заплатите в туризма са ниски. От Българската хотелска асоциация смятат, че подобни оценки не показват достатъчно ясно разликите между хотелиерството и ресторантьорството. Тезата на организацията е, че при отделно разглеждане на хотелиерството възнагражденията и развитието им през годините са близки до средните за страната. Затова тя призовава институциите и политиците да анализират подробните данни на НСИ.

Представителите на хотелиерския бранш обръщат внимание и на практики, при които декларираното възнаграждение или работно време не отразяват действителността - изплащане на част от заплатата „в плик“, осигуряване върху доход, по-нисък от действителния, или отчитане на по-малко работно време от реално положения труд. Според тях тези практики ощетяват служителите и социалната им защита, лишават бюджета от приходи и създават нелоялна конкуренция за коректните работодатели. Те могат да повлияят и върху официалната картина на възнагражденията в сектора.

Почасовата и непълната заетост сами по себе си са законни - проблемът възниква, когато отчетеното не съответства на действителността. Темата за заетостта, засегната и в интервюто на шеф Манчев, поставя въпроса как институциите проверяват за евентуални нарушения, посочват от асоциацията. Тя очаква НАП и останалите компетентни органи да реагират последователно на публично обсъжданите данни и сигнали. Установяването на конкретни нарушения е работа на компетентните органи.

Приносът, който рядко се вижда

По-рядко в обществения разговор се говори за данъците и осигуровките, които коректните предприятия внасят, и за инвестициите, необходими един хотел да продължи да посреща гости.

По оценка на Българската хотелска асоциация цялостният данъчно-осигурителен принос на един зает в хотелиерството е почти съпоставим с този във водещи отрасли като информационните технологии, въпреки разликите във възнагражденията. Организацията призовава за подробна публична съпоставка по ясна методика и за признание към коректните работодатели.

Асоциацията обръща внимание и на проблеми извън работното място - хазартната зависимост, непосилните бързи кредити и изпълнителните дела. Според нея те изискват решения от политиците и институциите, тъй като затрудняват възможността на уязвими хора, включително млади, да работят и да се развиват в среда, основана на ясни правила.

Гостът избира къде да прекара почивката си за няколко дни. Хотелът обаче планира години напред - инвестиции в сградата, оборудването, екипа и качеството на услугата. За това са нужни предвидима политика и честна конкуренция.

От асоциацията подчертават, че дебатът за ДДС трябва да отчита различните икономически дейности и последиците от всяко решение. Също толкова важно е да се говори открито за реалните заплати, осигуровките и контрола. Качественият туризъм се гради от хора и предприятия, които спазват правилата, а приносът им заслужава да бъде видян.

 

Анализ на Веселин Данев, председател на Българска хотелска асоциация