За съжаление поредният "анализ," който взима една серия данни и дава елементарни обяснения на сложни обществени отношения с претоплени митологеми от жълтите страници на вестниците, гарнирани с позоваване на разпространяваната от една група брадати икономисти погрешно подбрана и интерпретирана статистика.  Като кажеш една лъжа 100 пъти за обществото започва да се превръща в истина. Това коментира пред TravelNews Веселин Данев, председател на Българската хотелска асоциация по повод анализ на икономиста Юлиан Войнов. 
БХА от години алармира за незадоволителното възстановяване на входящия туризъм от традиционни пазари спрямо предпандемичните нива.  Но това не се дължи на липсата на компетентност на работещите в бранша, а на властови решения,  взети от поредица български управляващи.
Основните ни конкуренти по Средиземноморието идентифицираха входящия туризъм като приоритетен и намалиха ДДС за него - Турция на 1 процент, Гърция - на 6, на островите по-ниско. България избра да подкрепи изходящия туризъм на българи към чужбина и ресторантите, т.е. да стимулира вътрешното потребление, което води до негативни тенденции в платежния баланс, каза Веселин Данев.
Симарохомилство от типа "чорбаджии изедници" изобщо не прави чест на икономист с претенции за обективност.  Ако си дадете труд да получите данните от НСИ, ще видите, че заплатите в хотелиерството са близки до средните за страната, но секторът е обединен в единна категория с ресторантьорството и понякога, незнайно по какви причини, с ремонта на автомобили.  А превратното тълкуване за нарастването с няколко стотин процента на печалбите ще излети през прозореца. Реалността е, че оперативният марж в хотелиерството е сериозно намалял от предпандемичните нива, обясни Веселин Данев.
Нещо повече - никъде по Средиземноморието няма такава данъчна тежест на най-ниско платените и сезонния труд - 43 процента, без минимален праг на облагане, което води до реален отлив на кадри.  Естествено е да се компенсира с внос на колеги от чужбина. За преодоляване на пандемията бяха облекчени концесионните такси на Летище София, но не на Варна и Бургас, за да бъдат подобрени условията за вратите на входящия туризъм,
Инфраструктурата на българските национални курорти изглежда така, защото държавата нехае да оправи кашата, която е забъркала с приватизацията, а за общините е удобно да събират огромни местни данъци от хотелите, но да ги харчат където им падне, но не за подобряване на градската среда в курортите.
Така че берем плодовете на поне 6 години базхаберие и липса на отговорни политически решения, смята председателят на БХА. В тази токсична среда колегите от хотелиерския бранш продължават да подобряват продукта, да печелят международни награди за задоволени чуждестранни гости, да пълнят тихо дупките в платежния баланс и недофинансираното ДОО. Така че слуховете за нашата смърт са силно преувеличени, ддопълни още Данев.
 
Анализът на Юлиан Войнов
 
Повод за неговия коментар стана анализът на икономиста Юлиян Войнов във фейсбук. Тъй като през последните дни рязко се заговори за качеството на българския туризъм, която тема намери своята много категорична илюстрация в огромните задръствания към Гърция, подпомогнати съществено от безумните ремонти по пътищата ни, организирани от АПИ, ако сравним качеството на туристическите услуги в България и в съседните страни, резултатът е отчайващо лош за нашия туристически бизнес.
 
Графиката визуално илюстрира дълбокия структурен проблем на българския туристически продукт. Докато Хърватия и Гърция демонстрират бързо възстановяване и устойчив ръст на нощувките след пандемичния шок, България остава единствената дестинация в региона, която бележи трайна стагнация и дори спад през последната година.
Спадът в броя на чуждестранните туристи от ключови европейски пазари е ясен статистически индикатор за системните проблеми в българския туризъм. Според последните данни на Евростат и НСИ за началото на 2026 година, нощувките на чужденци в страната отчитат спад от 4.3%, което вкарва България в Топ 5 на държавите от Европейския съюз с най-голям отлив на международни посетители. През активните летни месеци свиването на организираните чартърни програми от Западна Европа остава трайна тенденция, докато съседни дестинации като Гърция бележат двуцифрени ръстове. Дори самите български граждани масово предпочитат да почиват извън страната, като НСИ отчита рекорди в интензитета на летните пътувания на българи към Гърция и Турция.
Основният двигател на този отлив е прогресивното разминаване между качеството на предлагания туристически продукт и неговата крайна цена. Икономическите анализи показват, че за последните десет години ръстът на цените в българските ресторанти и кафенета приближава шокиращите 110% при обща инфлация от 43% за същия период. Това драстично поскъпване вече е напълно несъвместимо с реалното качество на обслужването. Докато в Гърция средните цени за настаняване предлагат по-висока базова стойност, включваща безупречно отношение и безплатни плажни зони, в България туристът често е принуден да плаща скъпо за продукт, който остава на аматьорско равнище, смята Войнов.
Този дисбаланс се задълбочава от масираното и безконтролно презастрояване на крайбрежните зони. То превърна някогашните зелени и спокойни курорти в бетонни градски конгломерати, лишени от уют, пространство и естетическа стойност. Строителният бум изпревари с десетилетия развитието на публичната инфраструктура. Липсата на достатъчно модерни пречиствателни станции води до периодично замърсяване на морската вода и сериозни екологични кризи, които веднага отекват в социалните мрежи и медиите. Проблемите с комуналните услуги, като честите летни аварии в електрозахранването, лошото водоснабняване в пиковите часове и разбитата пътна мрежа около курортните комплекси, допълнително влошават престоя на летовниците, комекоментираан Войнов.
В основата на лошото качество обаче стои дълбоката криза на пазара на труда. Бизнесът в България масово отказва да предложи конкурентно заплащане на труда в сектора, което се вижда ясно при съпоставка на средните брутни възнаграждения на Балканите. Докато в Гърция и Хърватия сезонният персонал в туризма получава средно между 1000 и 1500 евро чисто (а в много случаи и нагоре с включени бакшиши и храна), а в Турция конкурентоспособността се поддържа от силни корпоративни пакети, в България заплащането на масовия персонал често остава закотвено близо до минималните за страната нива. Спестяването от възнаграждения прогони квалифицираните български готвачи, сервитьори и мениджъри към чужбина. Опитът този дефицит да се компенсира чрез масово внасяне на работници от трети страни се извършва без критерии за квалификация, езикови познания или професионален опит. Тъй като заложените бюджети за заплати остават ниски, те привличат единствено неквалифициран персонал, който се сменя на всеки няколко месеца. Този подход окончателно руши имиджа на сектора, тъй като туристите се сблъскват с липса на базови хигиенни навици и професионални умения.
Цялата тази картина доказва хроничната мениджърска и предприемаческа недалновидност, подчерта Войнов. Според някои браншови и финансови отчети, оперативните печалби на редица големи хотелиерски и ресторантьорски обекти в България са отбелязали скок от стотици проценти през последните години, задвижвани от инфлационното вдигане на цените. Фактът, че този огромен ръст в печалбите по никакъв начин не се трансформира в инвестиция в човешкия капитал и адекватно вдигане на заплатите, ясно разкрива приоритетите на местните предприемачи. Основното разбиране на бизнеса в сектора не е клиентът да остане доволен и да изгради дългосрочна лоялност, а да бъде максимално финансово изстискан в рамките на краткия тримесечен сезон. Липсата на дългосрочна визия и агресивното таксуване на всяка допълнителна услуга (от паркинг до чадъри) закономерно отблъскват туристите, пренасочвайки ги към държави, където отношението към госта е издигнато в култура, допълни още ощеан Войнов.
 
Мирослав Иванов