Достъпността в туризма е възможността на хората с различни изисквания за достъп (подвижност, зрение, слух, когнитивни нужди) да извършват дейности самостоятелно, справедливо и с достойнство. Това е огромен потенциален пазар. Достъпността не трябва да се възприема просто като право, а да се реализира в ежедневието на всеки един от нас - голямата цел е да развиваме градовете си така, че абсолютно всеки да е мобилен и активен без чужда помощ. В България няма много добри примери - софийското метрото, колкото и модерно да изглежда, е на практика недостъпно за хората в инвалидни колички. Това коментираха д-р Вероника Денизова, водещ в Bloomberg TV Bulgaria и преподавател в катедра "Икономика на туризма" при УНСС, Стели Петева, директор на Институт за социални услуги в общността (ИСУО), и Стефан Виет, пътешественик и създател на дигитално съдържание, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Вероника Денизова:

Достъпността в туризма е възможността на хората с различни изисквания за достъп (подвижност, зрение, слух, когнитивни нужди) да извършват дейности самостоятелно, справедливо и с достойнство.

„След време думата достъпност изобщо не трябва да се споменава, а туризмът да е достъпен за всички.“

Досега достъпността беше доста пренебрегвана ниша в туризма, но все повече се обръща внимание, защото над 87 млн. души в Европа живеят с някакъв вид увреждане.

Когато прибавим техните спътници, стигаме до 130 млн. европейци, които също искат да пътуват, но до този момент все още не са толкова активна част в туристическия сектор.

Виждаме за какъв огромен туристически потенциал в Европа говорим. В САЩ хората с увреждания формират приходи в туристическата индустрия от 50 млрд. долара годишно. Ако включим и придружителите им, пазарът достига 100 млрд.

Във Великобритания пък се харчат 15 млрд. паунда годишно за туризъм от хора с увреждания. В Азия 500 млн. души живеят с някакво увреждане.

Над 70% от хората с увреждания в Европа имат разполагаеми средства, с които да пътуват, но поради различни физически бариери засега не могат да го правят толкова активно.

Дестинациите, които се промотират като достъпни (например Барселона, Мелбърн, Сингапур), подобряват своя имидж на международната туристическа сцена.

В достъпността се включват и семействата с малки деца, които имат нужда от съответните инфраструктура, транспорт и услуги. Също и хората с временна нетрудоспособност, както и възрастните.

„Подобряването на достъпността е и от трайна полза за местните общности във вид на по-високо качество на инфраструктурата и транспорта.“

Стели Петева:

Проектът Accessible EU е една от приоритетните инициативи на ЕК, която има за цел да подкрепи членките на ЕС да развиват своето законодателство за достъпност, да срещат различни заинтересовани страни, да обменят информация и добри практики, да провеждат мониторинг.

Вече четвърта година работим по различни теми, свързани със законодателство, образование за достъпност, достъпна градска среда, транспорт и туризъм, достъпни културни обекти, заетост, услуги за хора с различни потребности.

„Достъпността не трябва да се възприема просто като право, а да се реализира в ежедневието на всеки един от нас.“

Ограниченията в нашата среда и услуги се превръщат в идеи на организациите (и неправителствени), които работят с хора с различни затруднения.

Сред приоритетните цели са ремонт, поддръжка на достъпността на тротоарите, на пешеходните зони, на улиците. Информацията трябва да е лесна за разбиране.

Голямата цел е да развиваме градовете си така, че абсолютно всеки да е мобилен и активен без чужда помощ.

„По проекта предстои едно трето събитие през октомври с целта да работим в мрежа за достъпността.“

Стефан Виет:

Посетил съм над 10 държави, като ме мотивира изживяването, самия процес на пътуване. Обичам да опитвам различни култури, да се докосвам до различни хора.

Най-важното за мен при избора на дестинация е дали е достъпна за инвалидна количка, в каквато се придвижвам. Опитвам се да бягам от масовите дестинации, но е много трудно за хора с увреждания.

Най-честите трудности са архитектурната среда. Дори в Испания се говори за това. Сблъсквал съм се в Рим с недостъпността на всички метростанции.

Добрият пример е Англия. Въпреки че метрото им е най-старото в света, всяка станция е достъпна. Ако пък не е, се обявява и се указва следващата достъпна.

„В България няма много добри примери. Софийското метрото, колкото и модерно да изглежда, е на практика недостъпно за нас. Като цяло не се чувствам свободен в моя град.“

Ползите от достъпната градска среда са огромни. Има много хора като мен, които биха искали да дойдат в България, но тя не ги приветства по правилния начин.