Местните инициативни групи (МИГ) застават зад инициативата за създаване на по-достъпен и пропорционален режим за домашните и малките занаятчийски производители на храни. Подкрепата идва в момент, в който започва работа по промени в Закона за храните и Закона за занаятите, свързани с исканията в петицията „Да дадем законен път на българските домашни и занаятчийски храни“.

Кауза за селските райони

Според МИГ темата е пряко свързана с развитието на селските райони. Именно там работят много от малките земеделски стопанства, семейните производители и местните предприемачи, които могат да превръщат собствените плодове, зеленчуци, мляко, мед, зърно, билки и други местни суровини в продукти с по-висока добавена стойност.

Подобен режим би дал възможност повече малки производители да излязат на светло и да развиват дейност по законен начин, без да бъдат поставяни под изисквания, създадени за промишлено производство.

Повече местен бизнес и къси вериги

От МИГ подчертават, че подкрепата за домашните и занаятчийските храни означава повече възможности за малък местен бизнес, къси вериги на доставка, запазване на традиционни знания и занаяти, диверсификация на доходите и повече икономическа активност в селските райони. Това са цели, които са в основата на подхода ЛИДЕР/ВОМР, насочен към местно развитие чрез активното участие на общностите.

Инициативата не настоява за отпадане на изискванията за безопасност на храните. Искането е правилата да бъдат съобразени с мащаба и реалния риск на малкото производство. Според поддръжниците на петицията така хората ще получат реален и законен път да започнат и развиват дейността си, вместо да бъдат принуждавани да работят в сивата зона или изобщо да се отказват от производство.

Трите искания в петицията

Петицията, зад която застават шеф готвачи, фермери, занаятчийски организации и представители на туризма, поставя три основни искания към институциите.

Първото е въвеждане на пропорционален регистрационен режим за домашни хранителни обекти и микропроизводители. Идеята е храни да могат да се произвеждат и в подходящо организирани помещения в частни жилища или други непромишлени обекти, когато рискът, количествата и технологията го позволяват. Контролът трябва да остане, но да бъде съобразен с реалния мащаб на дейността – с правила за самоконтрол, проследимост и официален контрол.

Второто искане е за законово признаване на хранителните занаяти. Сред посочените дейности са сиренарство, месарство, колбасарство, хлебарство, мелничарство, таханджийство и пивоварство. Според инициаторите те трябва да бъдат включени в Закона за занаятите, за да има възможности за професионално обучение, придобиване на майсторска квалификация и предаване на специфични производствени знания между поколенията.

Третото искане е за ясно нормативно уреждане на събитийното приготвяне и предлагане на храна в малки количества от частни лица. Това включва местни празници, събори, дегустации, културни инициативи и други общностни събития. Според авторите подобни ограничени и епизодични дейности не трябва автоматично да се третират като организирано промишлено производство.