За първи път на Перперикон е открита статуарна пластика от античния период. Археолозите са намерили фрагменти от човешки торс, които показват, че в свещения комплекс са били поставяни статуи. Находката е силно повредена, вероятно още в християнския период, когато езическите изображения са били унищожавани.

Фрагментите бяха представени от проф. Николай Овчаров:

„Новото откритие на пръв поглед не е толкова ефектно, но всъщност е изключително важно за историята на Перперикон. За първи път излиза статуарна пластика от античния период. В много тежко състояние, много отчукана. Това е причинено вече в християнския период, когато знаем, че езическите статуи са били унищожени.“

Запазени са части от човешка фигура – рамото, повдигната нагоре ръка, част от гръдния кош и фрагменти от дрехата. Според археолога статуята е била приблизително в естествен човешки ръст.

„Вижда се добре рамото, ръката, която е била повдигната нагоре, и част от гръдния кош. Горе-долу, като го изчисляваме, е била в естествен или почти естествен вид – може би около 1,50-1,60 метра статуята.“

По думите му част от фрагментите вероятно са били преизползвани като строителен материал при изграждането на по-късни средновековни сгради. Открит е и малък фрагмент, който археолозите предполагат, че може да е от животно, вероятно лъв. 

За археолозите находката е важна не само заради самата статуя. Тя допълва представата за свещената зона на Перперикон и за нейното развитие през късната античност.

„Перперикон е имал статуи, което до този момент беше нещо невъзможно да си представим. Ние имаме вече колони, корнизи, капители. Вече имаме и статуарна пластика. Това ни показва още веднъж какво представлява тази арея сакра, свещената зона на Перперикон.“

Овчаров посочи, че находката се вписва в откритията от последните години в южния квартал на археологическия комплекс. Там са открити ротонди, мавзолеи и храмове, датирани основно от III-IV век, както и по-късна базилика от края на V век.

Според него особен интерес представлява фактът, че монументалното строителство е реализирано предимно с местен камък и от местни майстори.

„Тукашните хора през този период на късната античност и ранновизантийския период са се опитвали да имитират, да направят това, което има в големите градове в равнината. Създават една своеобразна култура. Даже някой път си я наричаме между нас археолозите „перпериконски стил“, защото наистина става дума за нещо много особено.“

Новата находка засега не дава отговор на въпроса как се е наричал градът преди да се появи името Перперикон в средновековните писмени извори.

„Името на Перперикон ще говорим с него след няколко седмици, може би, защото това е едно от нещата, които страшно много ни тормозят и ни изкушават да ги разгадаем през годините. Перперикон или Хиперперикион, както е пълното име, се появява чак в края на XII – началото на XIII век, тоест в средновековния период. Как се е казвал този град преди това? Това е един въпрос, който действително стои пред нас.“

Археологическите проучвания на Перперикон за тази година са към своя край. Очаква се разкопките да продължат още около две седмици.