Веселин Данев ръководи хотелите на „Либена Ризортс“, основен партньор на „Мелия Хотелс Интернешънъл“ в България. С над 3300 стаи групата осъществява 5% от хотелските нощувки в страната и над 100 млн. лв. годишен оборот.
Веселин Данев започва кариерата си в правната фирма „Къвингтън и Бърлинг“ във Вашингтон и стига до изпълнителен директор в инвестиционната банка Morgan Stanley. Ръководил е голям фонд за земеделска земя. Завършил е право в Йейл и стопанско управление в Станфорд. Член е на адвокатурата на Ню Йорк и на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи.
От 2024 г. е председател на Българска хотелска асоциация, обединяваща големи работодатели в туризма. Той даде интервю пред Investor.bg.
- Г-н Данев, туризмът е репутация. Това прави вашата работа изключително трудна, защото вкусовете на хората се влияят от модни тенденции, инфлуенсъри, реклами, клишета и митове и вие трябва да се адаптирате. Как ще ме убедите да дойда на родното море, когато сега клишетата са „Виетнам, екзотика, нещо тотално различно“, „Дубай, боже какви сгради са построили“? Нашето море и Халкидики вече минават за нещо обичайно, дори не се споменават...
- Няма лошо човек да види света, дори е задължително. Аз лично карам ски почти всеки ден, в този сезон сме сега. Бил съм в много курорти в Алпите и Северна Америка. Но на една ръка разстояние и при съотношението цена-качество като у нас за мен лично българското си е най-добро.
- А за морския туризъм?
- Това се отнася и за морския ни туризъм. Няма как толкова чужденци да се завръщат отново и отново в продължение на толкова години, а продуктът ни да не става, както искат да ви убедят хейтърите. Един от нашите хотели бе отличен за втора поредна година с Best of the Best на Tripadvisor – той е в топ 1% от хотелите all inclusive в Европа. Това го казват гостите, чужденците, които имат избор да ходят навсякъде по света. Затова съветът ми е „идете, разширете кръгозора си, но дайте шанс и на родното“. От двете почивки в годината едната може да е в България.
- Може би разчитате, че платежоспособните освен „уау екскурзия“, например до Исладия, винаги ще направят и едно българско море, близо и удобно е, лесно се организира?
- Зависи кога точно се пътува – на кой етап в живота си е човек и в кое време на годината. В Исландия в момента никак не е интересно, ходил съм. През февруари има не повече от 3 часа ден, през януари е по-малко. Екскурзия дотам за семейство с две деца например е не само финансово предизвикателство, но и сложно като занимания по интереси през целия ден. Една all inclusive почивка в България също би поставила усмивки на лицата на цялото семейство. Но и до Исландия е добре да се отиде – просто в правилното време на живота и годината.
- Може ли нещо да направи „уау“ българското море, може би при т. нар. „алкохолен туризъм“, комбинацията от евтин алкохол, евтино море, пясък и много хора на същата вълна?
- Тази представа се е наложила като медиен имидж. Ние като бранш сме виновни, защото основен дял от гостите ни идват от чужбина и медийната ни стратегия е била насочена преимуществено към тях.
Реалността е, че семейната почивка с много спортни преживявания, плаж, аквапаркове, вечерни програми, кулинарни изкушения в многобройни тематични ресторанти доминират българския морски туризъм. В хотела ни в Слънчев бряг например може да избирате от български, италиански, испански, индийски, китайски ресторанти, немска бирария, американски дайнър, виенска сладкарница. Това си е екскурзия по света!
Членовете на Българската хотелска асоциация (БХА) предоставят преди всичко семеен отдих, в никакъв случай най-нискобюджетния вариант. Българският турист често е изкушен да избере най-евтиното, без да съобрази всички услуги, включени в цената. Нациите, които пътуват отдавна, правят тази сметка и често избират българското. Нека и ние му дадем шанс.
- Аз лично съм в шок, че португалци идват на море у нас, защото Атлантическият океан е студен, около 18 градуса. Дори съм изненадан, че известният сериал „Спасители на плажа“ е сниман на калифорнийския бряг, където отново температурата на океанската вода е около 19 градуса. Имаме ли тук ниша?
- Никога няма пълно щастие. Живял съм доста време и в Португалия, и в Калифорния. За себе си мога да кажа, че съвкупността от преживяванията привлича. При нас природата е щедра – в основния отпускарски сезон няма жеги като по Средиземноморието, морската вода не е солена.
Португалците идват да видят друга страна, друга култура, но пак ще се върнат в Мадейра или Алгарве и няма да казват гордо „На родното море не съм ходил от 15 години и няма да стъпя“. Предизвикателство ми към съгражданите от София е да си спомнят столицата преди 20-25 години, без носталгия и да си дадат сметка колко положителна е промяната. Такава е логиката на развитието, не трябва да робуваме на клишета.
- Говорейки отново за климат, аз съм last minute турист. Не мога да си представя, че ще направя резервация за след 3 месеца на северното Черноморие, защото съм срещал голям студ (тази година имаше температура на водата от 8 градуса през август). Но също не мога да си представя и да резервирам за Гърция, Испания и Италия, където не ми се ходи на 45 градуса. Как се справяте с наплива в last minute туризма и не е ли логично да отиваме към него, просто цените на леглата ще стават много високи в хубавите периоди?
- По-лесно беше за last minute в годините след Covid, когато туризмът не се беше възстановил, а и съседните държави предлагаха много добри условия благодарение на редица данъчни облекчения, които родният туризъм не получи. Сега нещата взеха да си идват на местата, търсенето за сезон 2025 е доста силно и единствената логика е, че цените ще се повишават с оглед запълването на хотелите. Нищо по-различно от самолетните билети – в последния момент обикновено са най-скъпи. Разумно е доста по-рано да се резервира. На малко по-висока цена можете да си запазите възможността да си смените плановете или да си получите парите обратно до седмица-две преди почивката.
- Може ли да говорим на проблемните теми? Бетонирано ли е нашето море, има ли проблем с пречиствателните станции, има ли проблем с летищната инфраструктура?
- В сравнение с водещите курорти по Средиземноморието дори Слънчев бряг не е презастроен. Пречиствателните станции бяха основно обновени, а морските ни летища се оперират от водещ световен оператор на много добро ниво.
- Често се казва, че всичко опира до цена на туристическия продукт. За да дадете добра цена, Ви трябва адекватна работна ръка, нисък ДДС, за да се конкурирате с чуждите страни, евтини полети до Варна и Бургас, а може би и Истанбул, София и Пловдив?
- Всичко това е така и ние сме в сериозна конкуренция с другите дестинации. В Турция ДДС върху хотелските услуги е 1%. Това определя и значително по-ниското покачване на цените ни в последните години спрямо това на останалите стоки в страната.
За българския турист полетът не е част от уравнението, така че изборът е повече от естествен. Да не говорим, че водещи световни вериги вече имат обекти по морето, които предлагат услуги на най-добро ниво, но на по-добри цени от тези в чужбина.
- В предварителния ни разговор казахте, че в миналото сте работил като сервитьор. В България много младежи не работят и не учат, защото родителите ги издържат. Какъв съвет можете да дадете от личния си опит като сервитьор, трудът облагородява ли човека?
- Няма непрестижна работа – само от самия теб зависи колко може да те обогатят контактът с хората и организационните умения, които тя ти носи.
Аз до ден днешен се опитвам да вникна в предизвикателствата, пред които са изправени всичките ни отдели. Влизам и да режа лук в кухнята, за да разбирам процесите, и това се отразява в инвестиционните ми решения и в постоянното обновяване на продукта.
В края на краищата ние работим за клиента, а не за ролс-ройса на шефа. Не че някога ще си купя ролс-ройс, не е от моите удоволствия.
- Вероятно на всички вече ни е ясно, че българи не могат да покрият нуждата от работна ръка и ще разчитаме на чужденци, новата нормалност. Вероятно това означава, че вече сме богата страна, с висок стандарт?
- Този въпрос е за отделно интервю. Имаме много колеги чужденци, някои от доста години. От една страна е въпрос на демография – по-малко са младите у нас, от друга - въпрос е на израстване. Аз самият съм работил над 20 години в чужбина и съм научил много там. България трябва да стане привлекателно място за българи и чужденци – това е логиката на развития свят и успешните икономики.
Нашите хотели са част от международна верига и трябва да кажа, че никъде по Средиземноморието няма такава висока данъчна тежест за най-ниските позиции – над 43% данъци, осигуровки, здравни вноски. Няма и необлагаем минимум у нас, което е сериозно облекчение за сезонните работници в други страни. Много българи избират други страни в началото на кариерата си. От нас зависи да ги върнем в България.
- Морският туризъм ли е голямата игра? Как се връзват в картината планинският, спа, градският, конферентният? Като че ли София доста напредна в последните години с новите 5-звездни хотели, летището с много полети и развитата инфраструктура от ресторанти и други форми на забавление?
- Морският туризъм осигурява гръбнака (почти 70% от приходите), но всичко друго се развива дори по-бързо с оглед на полетната инфраструктура и вътрешното потребление, които за спа, градски и конферентен туризъм са голямо преимущество.
- Ако Вие отговаряхте за националната туристическа реклама на България, кои нюанси щяхте да рекламирате? Бихте ли заложили на продуктово позициониране във филми, на TikTok инфлуенсъри?
- Ние от БХА сме заявили ясно позицията си и пред служебния, и пред сегашния министър на туризма. Няма как да правим повече от същото като досега и да очакваме различни резултати. Няма как мащабни "стратегически" инициативи, дори и облечени в съмнителни обществени поръчки, да доведат до реални реаултати.
Националната туристическа реклама следва преди всичко да приоритизира публично-частни партньорства при съществено парично съучастие (поне над 40%) на заинтересования частен бизнес. Това ще гарантира, че публичните средства ще се насочват към правилните пазарни сегменти, а рекламните послания ще са оптимизирани като разход и насочени към реални резултати. В края на краищата най-добре е данъкоплатците да припознават публичните програми.
/ investor.bg
