Община Царево не подкрепя къмпингуването върху пясъчни дюни в нарушение на Закона за устройство на черноморското крайбрежие.
С публикувания проект за наредба от Министерство на регионално развитие и благоустройството се уреждат противопожарни мерки, отговорност за почистване, щадящо отношение към природата.
Снимките са от плаж Корал и показват абсолютно нарушение на Закона за устройството на черноморското крайбрежие, според който върху плаж за природосъобразен туризъм Корал е забранено поставяне на палатки. За съжаление на плаж Корал са разположени и върху дюните. Това не е пример за къмпингуване, защото такъв тип къмпингуване не е разрешен никъде в Европа.
Проектът на Наредба за условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона „А“ и в зона „Б“ извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги е важна и навременна стъпка към регламентиране на къмпингуването в зони „А“ и „Б“ извън категоризираните къмпинги. Той създава ясен правен ред, който едновременно опазва природата и създава условия за устойчив туризъм. Въвеждат се разумни изисквания за безопасност, санитарни условия и опазване на околната среда, без да се възпрепятства възможността за къмпингуване сред природата. Наредбата балансира между свободата на отдих и необходимостта от контрол, което е положително както за къмпингуващите, така и за местните общности и институции.
Проектът на Наредбата не ограничава основни права, а регулира използването на чувствителни територии в обществен интерес.
1. Проектът на Наредба не въвежда забрана, а създава механизъм за регламентирано къмпиране.
Чл. 10а от ЗУЧК не забранява къмпингуването в зона „А“ и „Б“, а въвежда регулация чрез определяне на допустими места. Проектът на Наредба не цели ограничение, а създава ясни правила и условия, при които това да бъде извършвано законно, устойчиво и безопасно. Именно чрез този механизъм се осигурява съвместимост между достъпа до природата и опазването ѝ.
2. Проектът не нарушава Конституцията на Република България.
Чл. 35 от Конституцията защитава правото на свободно движение, но не включва абсолютно и неограничено право на разполагане на съоръжения (палатки, каравани) върху държавна, общинска или частна земя. Конституционното право на придвижване не включва автоматично право на престой с материална намеса в околната среда.
Подобно право подлежи на законова регулация (чл. 57, ал. 3 КРБ) – особено когато става въпрос за защитени територии, черноморски зони, резерватни зони и ландшафтни ценности.
3. Решение № 7797/2017 г. на ВАС не отменя възможността за регулация.
Решението визира достъпа до обществено достъпни територии, но не отменя правото на държавата и общините да въвеждат регулации, когато става дума за ползване на земя чрез разполагане на съоръжения, особено в екологично чувствителни зони. Престоят с палатка не е безусловно защитено право и може да бъде ограничаван със закон в защита на околната среда и обществения интерес (чл. 17, ал. 3 и чл. 57, ал. 3 КРБ).
4. Регулацията в ЗУЧК е логична – Черноморието има специфичен режим.
• многобройни защитени зони по „Натура 2000“;
• интензивен туристически натиск;
• специфичен устройствен режим, различен от вътрешността на страната.
Това оправдава отделна и по-стриктна регулация, каквато е заложена в ЗУЧК. Това не изключва необходимостта от отделна национална уредба, но не я прави несъвместима със съществуващата за крайбрежието.
5. Не се създава нов „категоризиран къмпинг“, а временна форма на къмпингуване.
Проектът изрично разграничава временните места за разполагане на палатки и кемпери от обектите по чл. 124 от Закона за туризма. Те не са места за настаняване, а обособени терени с минимална намеса в околната среда. Следователно не е необходимо интегриране в Наредбата за категоризация по ЗТ – не се предлагат услуги по смисъла на чл. 3 от Закона за туризма.
6. Изискванията за обособените места не са прекомерни.
Изискванията в проекта са минимални и насочени към защита на основни обществени интереси:
• санитарна безопасност (тоалетни, отпадъци);
• пожарна безопасност;
• защита на ландшафта;
• ограничаване на престоя;
• регистрация;
Те са далеч по-леки от тези за категоризиран къмпинг или туристически обект и са съобразени с европейските практики за устойчив туризъм.
7. Наредбата не засяга правото на собственост.
Наредбата не задължава собственици да предоставят имотите си за къмпингуване. Напротив – при обособяване на места се изисква изрично съгласие и заявление от страна на собственика (чл. 5 от проекта). Няма нарушение на неприкосновеността на собствеността, нито въвеждане на режим на публично ползване на частна земя.
8. Сегашният проект отговаря на изискванията на Конституционния съд от 2020 г.
Решение № 6 от 16.06.2020 г. на КС не забранява регулацията на къмпингуването, а настоява тя да бъде ясна и недискриминационна. Проектът на Наредба точно това прави – създава правила, без да ограничава необосновано, без да забранява априори дейността. Също така разграничава временен престой от стопанска туристическа дейност, като въвежда символична такса (не „цена“), за да покрие разходите на общините – практика, допустима и в ЕС.
9. Наредбата не обслужва само „инвестиционни интереси“.
Наредбата ограничава човешката намеса чрез изключения за зони със специален статут – резервати, дюни, защитени територии. Тя защитава околната среда от нерегламентирана и понякога интензивна човешка дейност. Ако не съществува такава уредба, последиците от неконтролираното къмпингуване (пожари, замърсяване, унищожаване на растителност) ще бъдат по-лоши.
