През последните години в България често говорим за броя на туристите, цените на нощувките, запълняемостта на хотелите и конкуренцията от съседните държави. Анализираме дали сезонът ще бъде по-силен или по-слаб, дали германците се връщат по Черноморието и дали британският пазар расте или намалява.
Но рядко си задаваме един много по-важен въпрос:
Как България загуби организирания входящ туризъм и какви са последствията за цялата икономика?
Истината е, че днес България вече не е това, което беше преди двадесет или тридесет години на международния туристически пазар. Тогава страната разполагаше със стабилна мрежа от туроператори, чартърни програми, международни представителства и национален превозвач, които работеха заедно за привличането на туристи.
Днес ситуацията е различна.
Все повече български туристически агенции работят основно като посредници за изходящ туризъм. Те продават почивки в Турция, Гърция, Египет, Тунис, Испания, Кипър и десетки други дестинации. Входящият туризъм остава ограничен до отделни специализирани туроператори и индивидуални резервации през онлайн платформи.
С други думи – от държава, която активно привличаше туристи, постепенно се превърнахме в държава, която изпраща собствените си туристи в чужбина.
Това е сериозен проблем.
Защото туризмът не е само хотел и плаж.
Туризмът е транспорт, ресторанти, производители на храни, винопроизводители, фермери, магазини, музеи, културни институции, строителство, недвижими имоти, екскурзоводи и десетки други свързани отрасли.
Когато губим организирани туристически потоци, губим приходи за цялата икономика.
КАКВО ЗАГУБИХМЕ?
През последните години станахме свидетели на поредица от събития, които ясно показват отслабването на позициите на България като организирана туристическа дестинация.
През пролетта на 2025 година беше прекратено партньорството между Electra Airways и SunExpress за превоз на германски туристи към българското Черноморие. Само по тази програма се изпълняваха полети от седем големи германски летища – Франкфурт, Мюнхен, Дюселдорф, Щутгарт, Хановер, Кьолн/Бон и Лайпциг.
Същата година прекрати дейността си и Balkan Holidays UK – един от най-старите и най-разпознаваеми британски туроператори за България. Компанията работеше на българския пазар близо 50 години и водеше приблизително 130 000 британски туристи годишно.
Още по-сериозен удар беше фалитът на Thomas Cook през 2019 година. Само тази компания и свързаните с нея структури осигуряваха между 350 000 и 450 000 британски туристи годишно за България.
Когато съберем тези цифри, става ясно, че говорим за стотици хиляди загубени туристи и стотици милиони левове пропуснати приходи.
Това не са просто статистики.
Това са празни хотелски стаи, по-малко работни места, по-ниски приходи за бизнеса и по-малко данъци за държавата.
АВИАЦИЯТА И ТУРИЗМЪТ СА ЕДНА СИСТЕМА
Една от най-големите грешки през последните години е, че започнахме да разглеждаме авиацията и туризма като два отделни сектора.
Това е фундаментално погрешно.
Без добра авиационна свързаност няма силен международен туризъм.
Нека направим едно сравнение.
Днес в Прага кацат ежедневни директни полети от Съединените щати. American Airlines изпълнява директни полети от Филаделфия, а Delta Air Lines лети от Ню Йорк.
Чехия не е многократно по-голяма държава от България.
Не разполага с море.
Не разполага с нашите минерални извори.
Не разполага с нашия климат.
Но разполага с ясна политика за свързаност и международна достъпност.
В същото време България постепенно губи международни връзки и присъствие на ключови пазари.
Това е проблем, който не може да бъде решен единствено от туристическия бизнес.
Това е въпрос на национална политика.
НАЙ-ГОЛЯМАТА ЗАГУБА – ПАЗАРИТЕ НА БАЛКАН
Когато се говори за туризъм и авиация, малко хора си дават сметка какво всъщност загуби България с изчезването на националния превозвач „Балкан“.
Загубата не са самолетите.
Загубата са пазарите.
В края на миналия век авиокомпания „Балкан“ разполагаше със собствени представителства и агенти в десетки държави по света.
Тези структури не продаваха само самолетни билети.
Те продаваха България.
Те продаваха българския туризъм.
Те продаваха българските курорти.
Те продаваха българските продукти.
Те изграждаха доверие и контакти.
Чартърните програми на „Балкан“ и българските туроператори осигуряваха връзки от Скандинавия, Германия, Великобритания, Близкия изток и редица други пазари.
Туристът получаваше цялостен пакет – самолетен билет, трансфер, хотел, изхранване и обслужване.
Това осигуряваше предвидимост както за туристите, така и за бизнеса.
Хотелиерите знаеха предварително колко туристи ще получат.
Авиокомпаниите знаеха колко места ще продадат.
Общините знаеха какви приходи да очакват.
Днес голяма част от този модел е разрушен.
КАКВО НАПРАВИХА НАШИТЕ КОНКУРЕНТИ?
Докато България губеше позиции, нашите конкуренти инвестираха агресивно.
Турция изгради една от най-силните системи за подкрепа на туризма в света.
Държавата субсидира международната реклама.
Подкрепя авиокомпаниите.
Подкрепя туроператорите.
Работи целенасочено за привличането на нови пазари.
Гърция провежда последователна политика за разширяване на сезона и привличане на авиокомпании.
Испания, Португалия и Хърватия инвестират огромни средства в международен маркетинг и развитие на въздушната свързаност.
Тези държави не чакат туристите сами да ги открият.
Те активно се борят за всеки турист.
КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВИ БЪЛГАРИЯ?
На първо място трябва да признаем проблема.
България има прекрасен туристически продукт.
Имаме море, планини, културно наследство, минерални извори, вино, кухня, история и природа.
Проблемът не е в продукта.
Проблемът е в неговата реализация и международна дистрибуция.
Затова Българската асоциация за туризъм предлага:
Национална програма за стимулиране на чартърните полети;
Активна политика за привличане на нови авиокомпании и директни линии;
Международна дигитална реклама на приоритетни пазари;
Партньорства с големи европейски и световни туроператори;
Облекчени визови процедури за стратегически пазари като Турция, Близкия изток и Азия;
Специален фонд за съвместни маркетингови кампании между държавата и бизнеса;
Развитие на здравен, СПА, културен, конгресен, кулинарен и винен туризъм за удължаване на сезона;
По-силно сътрудничество между Министерството на туризма, летищата, авиокомпаниите и туристическия бизнес.
ТУРИЗМЪТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ НАЦИОНАЛЕН ПРИОРИТЕТ
Туризмът създава работа във всеки регион на България.
Той носи приходи там, където често няма голяма индустрия.
Той задържа хората по места.
Той подпомага малкия и средния бизнес.
Но за да се случи това, трябва да мислим стратегически.
Не само за следващия сезон.
Не само за следващото лято.
А за следващите десет години.
България има потенциала отново да бъде сред водещите туристически дестинации в Европа.
Но това няма да стане само с надежда.
Ще стане с ясна национална стратегия, модерна авиационна политика и активна работа по международните пазари.
Защото бъдещето на българския туризъм не се решава само на плажа през юли и август.
То се решава на международните пазари, в самолетите, в туроператорските офиси и в способността ни отново да доведем света в България.
И колкото по-рано осъзнаем това, толкова по-бързо ще върнем мястото на България на световната туристическа карта.
Тази версия е в стил национален всекидневник или TravelNews и е достатъчно силна, за да предизвика дискусия както в туристическия сектор, така и сред институциите.
 
Анализ на д-р Ивелин Кичуков, председател на Българска асоциация за туризъм