Разходите за туризъм показват една от най-интересните промени в потребителското поведение на българските домакинства през последните години. На фона на растящите доходи и рекордно високата заетост пътуванията, почивките и развлеченията заемат все по-голямо място в семейните бюджети. И макар туристическите услуги да поскъпват значително, това очевидно не спира българите да харчат повече за тях.

Тенденцията обаче поставя любопитен въпрос: доколко ръстът на разходите е резултат от повече потребление и доколко се дължи просто на по-високите цени? Особено интересен е този въпрос на фона на факта, че България продължава да е страната с най-ниски доходи в Европейския съюз, а разходите на българите за туристическо пътуване вече не изглеждат толкова ниски в европейско сравнение. Темата дискутира Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ). 

Разходите за туризъм са се увеличили четири пъти

За само пет години – между 2020 и 2025 г. – общите разходи на българите за туризъм нарастват повече от четири пъти: от 523 млн. евро до 2,285 млрд. евро. Пандемичната 2020 г. несъмнено е нетипична и затова по-показателно е сравнението с 2019 г., когато туристическите разходи достигат рекордните за онзи момент 940 млн. евро. Дори спрямо тази база днешните разходи са повече от два пъти по-високи.

Разпределението между пътуванията в страната и чужбина не се е променило драматично. През 2025 г. около 1,23 млрд. евро са похарчени за туризъм в България, а 1,06 млрд. евро – в чужбина. Още по-впечатляващ е темпът на промяната. Само за една година общите разходи нарастват с приблизително 375 млн. евро. А първите данни за 2026 г. не дават основание да се очаква рязко обръщане на тенденцията.

Туризмът също така е предимно форма на лично потребление, а не бизнес разход. От общата сума през 2025 г. едва около 112 млн. евро са свързани с работни пътувания. Всичко останало е отчетено като пътувания по лични причини – най-вече почивки, развлечения и посещения.

Българите вече харчат сравнително много на вечер

Още по-интересна картина се получава, когато се погледне колко средства се харчат средно за една нощувка. Този показател включва не само разходите за настаняване, но и транспорт, ресторанти и кафенета, както и други разходи по време на пътуването. Така той позволява сравнително директно да се сравни туристическото потребление на домакинствата в различните страни от ЕС. 

Разликите между отделните държави са значителни. Средният разход на австрийците достига около 175 евро на нощ, а в Люксембург – 191 евро. В другия край на таблицата са държави като Чехия, където разходът е около 56 евро, и Гърция – около 49 евро.

Една от причините е структурата на пътуванията. Гражданите на някои страни пътуват по-често в чужбина, което обикновено води до по-високи разходи, докато при други преобладава вътрешният туризъм. България обаче се намира приблизително в средата на европейската класация. Средният разход на българите достига около 83 евро на нощ – не толкова далеч от средното за ЕС-27 от около 104 евро.

Това представлява почти двойно увеличение спрямо 2019 г., когато българите са харчили средно около 43 евро на нощ. Още по-показателно е, че по този показател България изпреварва почти всички страни от Централна и Източна Европа.

Най-бедните в ЕС, но с все по-голям бюджет за почивки

Именно тук се появява най-голямото разминаване. Българските домакинства продължават да имат най-ниския разполагаем доход в ЕС и са сред последните по реално индивидуално потребление. В същото време туристическите разходи вече достигат нива, които не изглеждат чак толкова далеч от европейските. Това не означава непременно, че българите живеят по-добре от статистиката за доходите. По-скоро показва промяна в структурата на потреблението.

Продължителният период на ниска безработица, висока заетост и бързо нарастващи доходи позволява на домакинствата да насочват все повече средства извън стоките и услугите от първа необходимост. Част от допълнителния доход отива именно към развлечения, пътувания, ресторанти и почивки.

С други думи, когато основните разходи са относително подсигурени, домакинствата започват да купуват повече преживявания.

Поскъпването на туризма не спира потреблението 

Остава въпросът каква част от ръста се дължи на реално увеличение на потреблението и каква – на инфлацията. Цените в сектора на хотелите и ресторантите растат бързо през последните години и в редица периоди изпреварват общата инфлация. В същото време разходите на домакинствата за туризъм се увеличават още по-бързо.

Самите данни не позволяват категорично да се определи посоката на причинно-следствената връзка. Възможно е нарастващата покупателна способност и готовността на домакинствата да плащат повече за почивки и развлечения да позволяват на бизнеса да повишава цените. Възможно е и обратното – по-високите цени да увеличават номиналните разходи на хората, които се стремят да запазят досегашното си ниво на туристическо потребление.

Вероятно действат и двата механизма едновременно. Това помага да се разбере и на пръв поглед парадоксалната картина в големите градове: въпреки високите цени ресторантите и заведенията продължават да бъдат пълни. За част от домакинствата растящите доходи очевидно компенсират поскъпването и позволяват да не се отказват от разходите за свободното време. 

Новият български потребител

Данните за туризма показват по-широка промяна в поведението на българските домакинства. България остава най-бедната страна в ЕС по доходи, но това не означава, че потребителите автоматично ограничават всички разходи извън най-необходимото. Напротив – при ниска безработица и продължаващ ръст на доходите все повече средства се насочват към услуги, развлечения и преживявания. Туризмът е един от най-ясните примери за тази трансформация.

Предизвикателството е, че зад впечатляващия номинален ръст на разходите стоят едновременно повече потребление и по-високи цени. А докато българите започват да харчат все повече за почивки, ресторанти и пътувания, разликата в доходите спрямо останалата част от Европа остава значителна.

Затова и големият въпрос през следващите години няма да бъде просто дали българите ще продължат да харчат повече за туризъм. По-важно ще е дали растежът на доходите ще продължи да изпреварва поскъпването, така че зад по-големите номинални разходи да стои и реално по-високо потребление.